
Леандро Риеди, който през 2025 г. достигна до осминафиналите на US Open в мъжката единичната надпревара, разкри, че през юни 2024 г. се е опитал да сложи край на живота си. Швейцарецът, класиран на 137-о място в света по време на инцидента, говори за борбата си с паническите атаки и тревожността, защото, както казва, иска да изпрати силно послание на всички, които се борят със същите проблеми.
Внимание: статията съдържа препратки към самоубийство.
Признаците бяха налице. Риеди едва се усмихваше след победата, която го приближи до основната схема на Уимбълдън. Обикновено такива моменти се посрещат с радост от тенисисти, класирани извън топ 100 в света. Сериозното изражение на швейцареца изглеждаше необичайно, но никой извън най-близкия му кръг не знаеше какво се е случило няколко дни по-рано.
Непосредствено преди началото на квалификациите за Уимбълдън през юни 2024 г. Риеди се опитал да отнеме живота си.
Паническите атаки тормозеха играча почти 18 месеца. Тревожността и неувереността в себе си го съпътстваха много по-дълго. Негативното им въздействие върху психичното му здраве го накара да почувства, че няма друг изход.
„Винаги съм имал тревожност. Винаги съм бил срамежлив, особено когато бях по-малък. Винаги съм имал мисълта, че не съм достатъчно добър“, сподели Риеди пред BBC Sport.
„Винаги съм смятал, че трябва да направя нещо специално. Трябва да бъда перфектен. Това беше моята вътрешна битка през цялото време.
Периодът от февруари 2023 г. до ноември 2024 г. беше ужасен. Винаги съм се страхувал, че ще получа паническа атака. Нямах никакъв контрол над това.“
Малко хора знаеха до каква степен Риеди се бори с проблеми с психичното здраве, докато миналата седмица не разкри, че се е опитал да се самоубие.
24-годишният спортист иска да подчертае две неща.
Първо, той не търси съчувствие. Решил е да говори за преживяването си, за да изпрати „силно послание“ към всички, които се борят с психичното си здраве.
Второ, в момента се чувства „много добре“, благодарение на професионалното лечение, което е получавал през последните две години.
„Надявам се никой никога да не преживее това, което преживях аз. Ужасяващо е и плашещо“, каза Риеди.
„Но искам да бъда пример, че нещата могат да се оправят.“
Миналото: „Не знам как изиграх Уимбълдън“
В най-тъмните моменти Риеди намира спасение в спорта, с който започва да се занимава на три години в Цюрих.
„Тенис кортът ми беше като дом. Можех да се представям добре и да играя“, каза той.
„Затова тенисът беше моят спасител в онзи период. Помогна ми да се откъсна от мислите си за една секунда и да се съсредоточа върху нещо, което обичам.“
Това отчасти обяснява защо Риеди е решил да се състезава на Уимбълдън толкова скоро след опита да сложи край на живота си.
Днес той не е сигурен как е намерил силата да играе.
„Треньорът ми ми каза да се прибера у дома. Той беше единственият, който знаеше. Но и какво след това? Да съм тъжен вкъщи?“, попита Риеди.
„Не исках да се прибирам. Исках да остана и да играя. Беше ужасна, ужасна седмица.
След първия кръг просто си тръгнах и отидох в хотела. Обикновено човек се радва на победата, но аз не можех да говоря.“
В хотелската си стая Риеди продължил да има тревожни мисли.
Той благодари на психолога си, който остава буден с него до три часа през нощта, за да се увери, че не е сам, и смята, че именно той му е спасил живота.
Риеди продължава напред и печели втория си мач в квалификациите, преди да загуби в третия и последен кръг. Отначало усеща, че напрежението е „отпаднало“, но липсата на състезания създава празнота.
Риеди разказва, че в следващите две седмици се е страхувал да напусне стаята си в хотела и е излизал само за да получи поръчани храни в лобито.
Тенисът продължавал да бъде единственото нещо, което според Риеди му дава смисъл. Той успява да напусне Лондон и да участва в турнир в Швеция, като се надява, че това ще му донесе щастие.
Но след победа в Гщад той осъзнава, че излизането на корта е било само плацебо ефект.
Обрат настъпва няколко седмици по-късно, когато контузия на коляното – първата „сериозна контузия“ в кариерата му – налага операция след US Open.
„Беше опустошително за мен, защото знаех, че единственото ми щастие – тенисът – си е отишло“, каза Риеди.
„В тениса винаги трябваше да се боря [с психичното си здраве], защото продължавах да играя. Не исках да показвам слабост.
После осъзнах, че не искам повече да се боря. Исках да му помогна. Исках да работя с него.“
Настоящето: откровеност за да изпрати „силно послание“
Фокусирането върху тениса и подкрепата на „най-близките хора“ помогнали на Риеди да преодолее най-трудните си моменти.
Ключът към възстановяването му е в това да отвори отново психологическите си „рани“ и да обсъжда вътрешната си травма със специалисти.
Той вече няма суицидни мисли. Паническите атаки са спрели. Тревожността все още е там, но той притежава механизмите за справяне, които ѝ пречат да го парализира.
Риеди планирал от няколко месеца да говори публично. Въпреки че се притеснявал, когато публикува съобщението си в социалните мрежи, реакцията е била огромна и топла.
„Получих съобщения от цял свят. Някой ми писа от Индия, че е видял публикацията и в момента преминава през нещо подобно“, сподели Риеди.
„Каза ми: „Твоето послание наистина ми помогна. Даде ми сила да повярвам, че ще се получи.“ Точно това исках да постигна.
Хората смятат, че тенисистите имат всичко необходимо. Аз исках да покажа, че е нормално да не си добре, дори когато другите смятат, че имаш всичко.“
Риеди казва, че проблемите с психичното му здраве са били предизвикани от „лични проблеми“ и не са следствие от кариерата му.
Въпреки това, след като все повече играчи говорят открито за психическо прегряване, той иска думите му да допринесат за по-нататъшни промени.
АТР вече предлага собствена психологическа и благосъстояниева услуга, която осигурява поверителна подкрепа на турнирите и от разстояние.
Ако психично заболяване попречи на играч да състезава поне шест месеца, той може да кандидатства за защитена позиция в ранглистата. Това му позволява да участва в турнири без наказание, когато е готов да се върне.
Риеди смята, че управляващите организации никога не могат да направят „твърде много“, но според него при мъжкия тур все още има проблем с търсенето на подкрепа.
„За мен психичното здраве е като мускул. Ако коленят ти е контузен, правиш операция и се грижиш за него“, каза той.
„Ако си контузен в ума си, сякаш не можеш да говориш за това. Това не е добре.
Надявам се посланието ми да покаже на тенисистите или на всеки друг, че да говориш открито не е слабост. Точно обратното е. Това е силно и смело.“
Бъдещето: „небето е границата“ след помирението със себе си
Откакто работи върху психичното си здраве, Риеди постигна едни от най-добрите резултати в кариерата си.
Той премина през квалификациите и достигна до осминафиналите на US Open през 2025 г. – най-силното му представяне на турнир от Големия шлем. През същата година достигна и най-високата си в кариерата позиция в ранглистата – 116-о място.
Най-трогателният момент дойде през юни 2025 г., когато се върна на Уимбълдън.
Една година след опита си за самоубийство Риеди решил да отседне в същия хотел в Челси, защото искал да „се помири“ с онова, което се е случило.
„Беше много емоционално, но в добър смисъл“, сподели той.
„Помислих си: „Уау, когато наистина работиш върху нещо и си постоянен, една година може да направи толкова много.““
Тази година напредъкът му на корта беше затруднен от скъсано сухожилие в китката.
Шестмесечното отсъствие накара някои приятели да се чудят защо не спре да играе професионално. Той казва, че любовта и страстта му към тениса не му позволяват това.
Риеди смята, че „небето все още е границата“ и планира да се завърне в началото на 2027 г., като ще използва защитената позиция в ранглистата заради контузията, за да кандидатства за квалификациите на Australian Open.
„Наистина трябваше да преодолея големи препятствия, но съм много горд, че го направих на толкова млада възраст. Всъщност съм човекът, който просто обича живота“, каза той.
„Обичам да правя неща. Искам да бъда щастлив. Искам да се вълнувам за бъдещето си и да не се страхувам.“
Ако сте засегнати от проблемите, повдигнати в тази статия, налична е информация и подкрепа, които можете да потърсите.