Стан Вавринка загуби от 21-ия в света Джири Лехечка с 5:7, 6:7 (2:7) във вторник в Базел, но не беше разбит в игра. Швейцарецът се сбогува с тенис на най-високо ниво пред своите фенове, които го подкрепяха страстно.
Както с техника, така и с упорита работа, Вавринка винаги е умеел да вдъхновява публиката. Тази способност да разпалва емоциите на феновете не го напусна и в последния му мач на турнири от най-висок ранг, след който 41-годишната швейцарска звезда приключва блестящата си кариера.
Бившият трети в света не беше пощаден от Лехечка, но и не се сбогува без характерните за кариерата му моменти: елегантният едноръки бекхенд по диагонал, пръстът, посочващ слепоочието, призивите към трибуните за повече шум.
Той извика познатото “Алез!” след точка, която вероятно не трябваше да спечели. Имаше и моменти, в които му се искаше да счупи ракетата си о коляното след пропуснат удар, който смяташе, че трябваше да уцели.
Когато реалността на почетното поражение най-накрая се осъзна, Вавринка, семейството му и екипът му бършеха сълзите си.
Това означаваше край на професионална кариера, продължила 23 години, с 985 мача и три титли от Големите шлемове.
“Единственото, което исках в кариерата си, беше да дам всичко, да нямам съжаления, винаги да се боря и да давам 100% във всеки мач, от уважение към себе си, към съперника, към турнира, към феновете, към всички”, сподели Вавринка.
“Това беше най-важното през повече от 20 години, и единственият начин да напуснеш спорта е без никакви съжаления.”
През последните сезони той показа желание да слезе до Челинджър турнирите, което демонстрира вечната му любов към играта, която знаеше, че не му дължи нищо.
Герой за милиони
Милиони фенове обичат Вавринка, защото е близък на хората. Той е обикновен човек, който достигна върха на спорта, като се изтласкваше до краен предел.
Много талантливи тенисисти от неговото поколение се оплакваха от присъствието на Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович, смятайки “Голямата тройка” за пречка пред себе си към титла от Големите шлемове.
Това не спря Вавринка. С експлозивни удари, неуморна издръжливост и непреклонен дух той пробива през трима суперзвезди, за да спечели трите си титли от majors.
Вавринка беше тенисист, чиято кариера вървеше стабилно, а не блестящо, докато не вдигна една от най-големите награди в спорта на 28 години.
Поставен под номер осем на Australian Open през 2014 г., той елиминира Джокович на четвъртфиналите, а след това завоюва неочаквана победа над първия поставен Надал.
“Никога не съм очаквал да спечеля Голям шлем, защото за мен не бях достатъчно добър, за да победя тези момчета”, призна Вавринка, докато държеше трофея в Мелбърн.
Всъщност той беше повече от достатъчно добър, като доказа това отново и отново.
На Roland Garros през 2015 г. Вавринка надделя над швейцарския си сънародник Федерер на четвъртфиналите, а във финала разгроми Джокович с неудържима мощ. Това изпълнение трябва да бъде сред най-добрите в неговата епоха.
Последната му титла от Голям шлем дойде на US Open през 2016 г., когато той се спаси от мач-бол срещу британеца Дан Евънс в третия кръг и след това победи Джокович във финала.
Вавринка е единственият мъж извън Федерер, Надал, Джокович и Анди Мъри, който спечели няколко титли на сингъл от Големите шлемове между 2006 и 2022 г.
Не е изненадващо, че 24-кратният шампион от Големите шлемове Джокович, когото мнозина считат за най-големия тенисист на всички времена, нарече Вавринка “легенда”.
“Стан има невероятна кариера. Борбеността му на корта, талантът, силата, мощта, прецизността – той имаше всичко”, сподели 39-годишният сърбин, който тренираше с Вавринка в Базел.
Далеч от върха на Голямата тройка
Вавринка беше достатъчно добър, за да печели Големи шлемове, но не беше толкова последователен като своите блестящи съперници.
“Голямата тройка” често се разширява до “Голямата четворка”, в която влиза британецът Анди Мъри, тричократен шампион от Големите шлемове. Мъри достигна до първото място в света, спечели два олимпийски златни медала на сингъл и вдигна трофея от ATP Финалите.
Вавринка призна, че е “много далеч” от създаването на “Голяма петорка”, и доказателствата го потвърждават.
Той е прекарал 267 седмици в топ 10, спечелил е един турнир от Masters 1000 и още 15 титли от турнири от най-висок ранг. Това е значително по-малко от постиженията на Федерер, Надал, Джокович и Мъри, но е и повече, отколкото повечето играчи могат да мечтаят да постигнат.
Триумфите от Големите шлемове са това, което наистина отличава Вавринка от повечето си съперници. Заедно с похвалното му отношение те обясняват защо “Стан Мъжът” ще бъде запомнен като голям шампион сам по себе си в златно поколение, където други не успяха.
След като стана професионалист през 2002 г., Вавринка спечели 590 мача от турнири от най-висок ранг и отнесе 16 титли.
Едноръкият бекхенд на Вавринка често се посочва като един от най-впечатляващите удари в мъжкия тенис.
Вавринка беше почетен с тържествена церемония на прощаване с речи, музика и забавления в Базел в понеделник вечерта.